8 неща за хигиената на домашния любимец всеки ден

Хигиената на домашния любимец не е еднократна задача, а набор от малки навици, които се повтарят всеки ден. Редовната грижа пази здравето на животното и поддържа спокоен самия дом. Много от тези навици отнемат минути, но пропуснати дълго време, водят до проблеми, които после се решават трудно.

Защо хигиената на домашния любимец е важна

Животното не може да каже кога нещо го дразни, затова грижата разчита на наблюдение. Кожата, ушите, зъбите и ноктите се променят бавно и първите признаци лесно се пропускат.

Тялото на любимеца е свързано и един пропуснат детайл се отразява на друг. Занемарената козина задържа влага и топлина, а това създава условия за раздразнения по кожата. Зъбният камък влияе на апетита и на настроението. Редовният преглед хваща промяната, докато тя още е дребна.

Има и страна, свързана със самия дом. Малко прах, чисти лапи след разходка и измити постелки намаляват миризмата и разнасянето на замърсяване из жилището.

Навиците не изискват скъпи средства. Редовността и вниманието тежат повече от всеки отделен прибор. Затова нещата по-долу се подреждат по-скоро като ежедневен ритъм, отколкото като рядка кампания.

Осем навика за всеки ден

Всеки от навиците отнема малко време и повечето се преплитат помежду си. Първият е кратък преглед на цялото животно, при който се гледат очите, ушите, носът и кожата за промени. Вторият е ресане на козината според вида, защото то маха мъртвите косми и разкрива рани или паразити навреме. Третият е грижа за зъбите с мека четка и паста, предназначена за животни.

Четвъртият навик е почистване на ушите само отвън и без навлизане навътре, защото ушният канал се уврежда лесно. Петият е поддръжка на ноктите, които при вътрешно отглеждане растат и пречат на стъпването. Шестият е почистване на лапите след разходка, за да не влизат кал и замърсяване в дома.

Седмият е подмяна на водата и измиване на купите, защото в застоялата вода се развиват микроорганизми. Осмият е грижа за мястото за спане и за тоалетната, които се почистват редовно и остават сухи.

Поддържането на тези навици едва ли не всеки ден сваля риска от голяма част от честите проблеми.

Къпане и ресане

Къпането се прави само когато е нужно, а не по график. При повечето животни то е по-рядко, отколкото хората очакват, защото честото миене изсушава кожата и маха естествената защита на козината. Затова е достатъчно да се използва средство, предназначено за животни, а не за хора.

Ресането е по-често и понякога ежедневно, особено при дълга козина. То маха заплетените косми, разпределя естествените масла и дава повод за преглед на кожата.

След къпане козината се подсушава добре, защото останалата влага в гъстата козина създава условия за раздразнения. При къса козина ресането е по-кратко, но пак има смисъл да е редовно. Ако кожата се зачерви, люпи или сърби след процедурата, това е повод за разговор с ветеринар, а не за самолечение. Специалистът преценява причината, преди да се предприеме каквото и да е лечение.

Уши, зъби и нокти

Ушите се проверяват редовно, но се почистват пестеливо. По правило се докосва само видимата част, а по-дълбокото навлизане се избягва, защото може да нарани канала.

Миризма, зачервяване или постоянно чесане на ухото са повод за преглед при ветеринар, защото причините там често са медицински. Зъбите се поддържат с редовно миене и с подходящи за дъвчене предмети. Зъбният камък се натрупва тихо и първоначално не се забелязва, а по-късно води до възпаление и болка.

Ноктите се подрязват внимателно, ако е нужно, и се отнема по малко наведнъж, за да се избегне нараняване на живата част вътре. Тъмните нокти се режат по-предпазливо, защото границата не се вижда лесно. При съмнение подрязването е по-добре да се направи от ветеринар или от опитен специалист.

Какво да не правим

Не се използват човешки средства за кожата, ушите или зъбите, защото съставът им не е съобразен с животното. Не се дават и човешки лекарства без указание, дори когато проблемът изглежда дребен.

Не се прекалява с къпането и с почистването на ушите. Прекалената грижа често вреди колкото занемарената, защото разрушава естествената защита и оставя кожата без нейния обичаен баланс. Затова мярката тук има значение.

Не се чака, когато има въпроси около кожата, ушите или паразитите. В тези случаи най-сигурният ход е да се потърси ветеринар, а не да се разчита на случайни съвети или на средства без указание. Специалистът преценява конкретното животно и изключва причини, които не се виждат отвън. При паразити бързата реакция има още по-голямо значение, защото част от тях се разпространяват лесно и могат да стигнат до хората в дома.

Затова при съмнение се търси съвет, а не се изчаква проблемът да се задълбочи.

Редовната грижа не е тежко задължение, а сбор от малки навици, които пазят животното здраво. Когато прегледът, ресането и почистването станат част от деня, промените се хващат рано и се решават лесно. Най-важният навик обаче остава вниманието, защото то показва кога е време да се потърси ветеринар.